Блогът на Нети

   Да не казвам голяма дума, но след тази картичка имам чувството, че напредвам.    Както знаете правенето на картички е ново за мен, но наистина много ме увлече. Всичките картички, които съм публикувала тук са идейно изцяло мои, но не си въобразявам, че са кой знае какво. Правя ги просто за удоволствие и все пак имам само 1-2, които си харесвам напълно. Днес прибавих още една към краткия списък . Жалко, че снимките станаха ужасни. Цветовете не са точно такива (опитах да се доближа максимално с Photoshop, но май само влоших качеството). Червеното е невероятно ( малко по-студено отколкото на снимката), а рамката и панделката - кафяви. За изработката използвах една много красива салфетка, другото е ясно - камъчета, панделка ... обичайните заподозрени :) .

   Понеже вече няколко човека се поинтересуваха за работата с глина, реших, че е крайно време за тази публикация.    Първо, държа да подчертая, че по темата съм абсолютен лаик и моля по-вещите в тази материя да ме извинят и поправят, ако някъде съм в грешка. Така или иначе, ще пиша въз основа на малкия опит, който имам и многото прочетено. И така… глината.    Глината е естествен минерал, който в сухо състояние е прахообразен, а при овлажняване придобива пластичност. С други думи казано, това си е пръст, която като се намокри се превръща в кал :). Доколкото знам, съществуват много видове глина, различни по цвят, по съдържание на пясък и т.н. Различните продукти ( порцелан, керемиди, теракота, фаянс и т.н.) включват в себе си много видове глина в различно съотношение. Най-важно е, обаче, да кажа, че всички видове глина се пекат на много висока температура ( над 1300 градуса по Целзий, някои над 1500) в специални пещи. Сами разбирате, че освен, ако не ви е...

Преди време една приятелка ми беше показала една много свежа идея за изработка на рози от есенни листа. Днес се сетих за нея и реших  да я споделя тук. Използвайте някой хубав есенен ден, както аз направих днес и съберете малко листа. За една розичка са ви необходими 5-10 кестенови листа ( не е задължително, но имат подходящите размери). Пригответе си конец и щипка ( ползвам я когато ръцете започнат да ми пречат, да "държи" вместо мен :)) И ето как става: 1.                                                     2. 3.                                ...

Току-що гледах едно клипче в youtube, което много ми въздейства, за примера, който даваме на децата. "Няма по-добър начин за възпитаване от личния пример." Това е фраза изтъркана от употреба. Всеки я знае и използва в речта си. И родители, и учители... Но всеки, опитал я на практика, знае, че е наистина трудно. Често стоим пред дилемата, кой точно е правилният пример и какво послание искаме да отправим към децата. Друг път пък се борим с общоприетото и това, което всъщност сме. Дали да бъдем примерът, който се очаква от нас и един ден лъжата да лъсне пред очите на децата (ни) или да бъдем искрени, каквито и да сме. Едно е сигурно, децата копират поведенческите модели, с които живеят или виждат най-често. Разговорите не са достатъчни ( както аз например съм си мислела), защото децата вярват на видяното.  Струва си да се замислиш - Children see. Children do.

Много обичам цветенцата :). Онези, които не знаят  това, може би, вече са се убедили. Така че тези дни се впуснах в едно дълго правене на цветенца за бъдещи картички. Знам, че за много хора това е напълно излишно, понеже, наистина, на пазара има богат избор от декоративни елементи. Но трябва да ви кажа, че точно това харесвам на ръчно изработените неща - предизвикателството да създадеш сам всяко детайлче. Разбирам, че това е максимализъм, но на практика не се вманиячавам чак толкова :) и също изполвам готови материали.  Това са последните 2 фази, следващи един дълъг процес от принтиране, боядисване, лакиране, изрязване и т.н. Поиграх си. Естествено изкуших се и вече имам 3 картички. Вижте и тях.

Най-ужасната част от тези публикации е озаглавяването им. Понякога ( както допреди малко) се чудя по половин час и накрая пиша нещо тъпо :). Но както и да е. Казах, че ще публикувам картички от саморъчно направените цветни листи. Трябва да призная, че не съм съвсем доволна от резултата. Първата стана с много малък надпис и състаряването на черната "рамка" май дойде в повече, но както и да е. Това е.

Днес съвсем случайно се сетих, че за Св. Валентин мислех с децата да правим украса за прозорците от сърчица. Сърчицата се изрязват от хартия нашарена от тях самите. Хрумна ми, че мога да използвам техниката и да си направя цветни хартии за картички. И да ви кажа - получи се. Сигурна съм, че съм гледала някога някъде как се прави, но не мога да си спомня сайта. И тъй като не мога да публикувам линк, ето как става в серия от снимки :  1. Подостряте няколко пастела. Вземате лист хартия ( особено красиво се получава с оризова, понеже е прозрачна, но аз съм използвала обикновена копирна хартия) и го наръсвате с отпадъчните парченца пастел. Тук е моментът да си поиграете, съчетавайки различни цветове, подреждайки ги в определени форми и т.н. 2. Увивате ютия с фолио, за да я запазите невредима. Захлюпвате наръсения с пастели лист с още един, и гладите отгоре докато пастелите хубаво се разтопят. 3. Ето и резултатът : В следващата публикация ще покажа картички ...

Съвсем в унисон с вчерашния пост е новата ми картичка. Използвах декупажната техника върху хартия, която Ivolina беше споделила в блога си . Салфетката беше грозничка, но пък картичката ми харесва :) Не обръщайте внимание на скромността ми :).

Пак не мога да заспя. Откакто не работя ( вече месец и половина ) съвсем си разстроих режимът. Оф, глупости говоря! Аз режим не съм имала и едва ли ще имам, но спя много по-малко. И будувайки си мисля, колко много ми липсва работата ми. Вярно, че се налагаше да напусна.... Все пак мислех, че ще имам повече време за себе си и нещата, които съм отлагала дълго,но ето че вече едва ме свърта на едно място.  Обичам работата си. Забавна е, приятна е, вдъхновяваща. Е, също така е нервна, неблагодарна, изхабяваща. Но си струва, макар че, когато си във вихрушката рядко го осъзнаваш. Като пиша за това, хрумна ми, че мога да бъда полезна с нещо на онези, кото имат или се занимават с дечица. Вярна на себе си и при всеки удобен момент и повод, винаги давам възможност на децата да изработят нещо красиво и приятно...  Така че нека да е имало смисъл от моето будуване. Направете си по една есенна кутийка.  Мисля, че е видно как трябва да се изработи, но който има нужда може да си др...

За цветенцето от картичката с черешовия цвят - от хартия е, поне венчето му. Тичинките исках да бъдат по фини, като истински, така че нямаше как да използвам хартия. Това, което виждате е най-обикновена корда. Направих снопче от къси парченца, слепих ги в единия край чрез нагряване. Отново чрез нагряване, леко стопих връхчетата в другия край, така че да се получат "топченцата" в края. Разроших ги и после ги боядисах. Мисля, че акрилната боя няма да падне или по-скоро се надявам :). Много е лесно!

Хораа, ще лудна с тия картички! Не мога да спра да ги правя. Тая нощ вместо да си спя като нормалните хора, аз кълцах и лепих. Незнам защо реших, че трябва да пробвам да направя цвят на черешово дръвче по възможно най-реалистичен начин. Дали успях, вие ще кажете, но знам, че е голяма краста :). Ето, това се получи. Картичката въобще не е добре изработена и дефектите ми избождат очите, но идеята беше спонтанна и изглежда приятно :) Що се отнася до коментара на Ivolina, благодаря ти за грижата. Ще си намеря бял маркер. Аз имам един, но с дебеличък писец. Впрочем, вярно че съм пропуснала да кажа - от Русе съм.

Днес завърших "историческия" свещник. И както е видно от заглавието имам големи колебания. Вече споменах за това, че искам да е в тон с картичката, но не може да е червен заради интериора, в който ще попадне. Затова реших да го оставя черно-бял и да има червено там - където няма да се вижда - под свещта. Както и да е, просто вижте :  По-важното което искам да кажa е "Сърдечно благодаря!" на Creative C  и Ivolina за коментарите. Непременно много скоро ще публикувам нещо свързано с глината. А що се отнася до картичката със сърцето, Ivolina, права си, и на мен ми "седеше" празно в долната част. Но ми се ще надписът да е бял, за това ще го направя на ръка с бял коректор, но като си закупя такъв :).

Това е любимият ми цвят. Каквото и да правя все към него клоня. Вчера ми остана от глината и направих тези : Направих ги почти на майтап и без ясна идея. Разточих глината. После направих отпечатъците ( за тях редовно ползвам една релефна чаша :)) и очертах със скалпел формите. А днес едва дочаках да изсъхнат и ... а накрая и ...

Вчера не успях да пиша, въпреки голямото ми желание. Просто нямаше какво. Почти целия ден прекарах навън. Търсих си глина (Оказа се голям проблем, колкото и да е странно, защото нямаше от онази, която ползвам.).Впрочем, да си го кажем, че това не е никаква глина, но пък откъде пещ?! Пък и мащабите на моите творения не го изискват. Въпросът е, че пластичната маса която ползвам, освен че съхне на въздух, после се и пече и добива наистина много голяма твърдост, но ...както и да е. След като се върнах вечерта, започнах да правя свещника, който още не е изсъхнал и няма да го показвам, понеже изглежда като този от предната ми публикация. Но това с глината така ме демотивира, че въобще се отказх да снимам процедурата по изработката. И направо се чудя дали да не купя един стъклен свещник и да го опаковам във "Фимо". Това ще се получи май по-добре. Ето един такъв, който правих за  скъпа приятелка :

Ужаас! От свещника на майка нищо не стана. Не го опекох както трябва, нацепи се, аз се ядосах и го дочупих. И глината свърши. Ще повторя опита чак утре. А времето си течее.. На всичкото отгоре пак недомислих нещата. Реших, че свещникът трябва да има формата на цветето от картичката. Ще стане супер, обаче незнам какво да правя с цвета. Исках да пасва на картичката, а майка ми няма нищо червено в интериора.Така е - като пак почнах от копчето, вместо от балтона :).   Ето го и него преди печене - в суров, но обещаващ, вид :( Но нищо, новият ще е по-хубав. Мисля да  публикувам едно "how-to", без претенциите да уча някого на нещо. Но какво да се прави ... професия... Както и да е. За сега от тук  можете да си дръпнете шаблона, който съм използвала за картичката и свещника. Дано ви послужи!

Както казах по-рано, и това се превъща в мания :).Обещах, че ще публикувам снимки ( Все още ми е много странно да пиша тук. Ето, казах "Обещах, че ще публикувам ..." след като е видно, че все още само аз чета тези постове :). Тук е моментът да приветствам своята приятелка Орлина ( Дано влизаш тук от време на време, за да не съм сама! ). Е, след това кратко лирическо ( или не чак толкова) отклонение - снимките: Май не станаха много добри .Но... whatever, nevermind. Тази картичка не е за определен повод като първата. Направих я на майтап . А ето и две коледни : Та, това е засега. Отивам да правя свещника. See you ...

Дълго се чудих дали въобще да си направя този блог. Обичам нещата, които правя да ми носят удоволствие, да имам потребност от тях. Така че не знам накъде ще поеме това занимание. Твърде вероятно е да го зарежа, понеже не съм от най-постоянните хора. Искаше ми се първо да кажа, защо името на блога и  това заглавие  са на английски език. Понякога ми се струва, че този език е по-комуникативен от нашия. Или просто на мен ми идват разни изрази на него вместо на български точно, когато се чудя как да се изразя по-добре. И така - Sleepless but dreaming  - sleepless ( безсънен) ви е ясно защо ( само погледнете от кога е публикацията) . И докато не спя сънувам ( dreaming) :). Впрочем думата "dreaming" означава и "мечтая". Ето заради тези двусмислици харесвам и ползвам английския. Що се отнася до "an early start" или "ранен старт" - отново - вижте часа и сами преценете дали е удачно. И така ( паразитната ми дума) аз съм на 27 години , живея с пр...