Блогът на Нети

От доста време умишлено си пазя всяко отпадъчно парче хартия и картон с мисълта някога да ги рециклирам и превърна в картички. Днес, обаче, ми хрумна друг начин да оползотворя парченцата картон. Следващата картичка го илюстрира, а в главата ми има още 2-3 такива, така че ако ги направя, ще покажа и тях :). Цветенцата са специално направени с новият пънч, който си купих тези дни, така че явно ще успея да се "закача" за CCh 15 - Something new . ................................................................................................. I've been collecting every scrap piece of paper and cardstock with the idea of recycling them and turning this new paper  into cards. Today, however, I found I new way of using those pieces. The card above shows exactly what it is. The flowers are made with the help of my new punch so I guess I succeeded to participate in CCh 15 - Something new .

Както обещах, дойде ред да покажа, предпочитанието на булката. Без много приказки, ето го и него : А за моето лично предпочитание измежду десетте покани, мисля че може да се досетите по декорацията на кутията ;).

Ето  ме отново след дълго прекъсване. Струпаха ми се доста неща напоследък, сред които освен изработката на сватбените покани , така и невъзможността да използвам компютъра си. Последното съвсем ме остави в затъмнение и сега сигурно ще ми е нужна поне седмица, за да разгледам и изчета всички блогове, които следя. Честно казано понякога имам нужда да се откъсна от гледането на чужди неща, понеже чувствам, че  се пренасищам и изхабявам. Така че последните събития дойдоха тъкмо навреме. Но от друга страна установих, че комуникацията с хора споделящи моите интереси (каквато в ежедневието ми е рядкост) ми липсва изключително много. И така спирам с приказките понеже и без тях публикацията ще бъде дълга, тъй като имам да ви показвам цели десет покани. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. Здравена (приятелката за която ви разказах) и аз се постарахме да бъдат възможно най-разностилни. Не знам зат...

Отдавна не съм публикувала нищо, макар да не съм спирала да майсторя това-онова. И сега пиша колкото да не се чудите къде съм :)... Наскоро двама младежи решиха да озаконят съюза си и да се оженят. Тъй като са ми почти роднини, а и много ги харесвам, реших един от подаръците ми към тях да бъде дизайнът и изработването на поканите за сватбата. Щастлива съм, че се съгласиха, но тъй като за първи път ще трябва да правя толкова картички, еднакви и наведнъж, а и за толкова специален повод, следеуфорично се оказах много заета. Има много малко време, трябваше да се измислят няколко модела, от които да си изберат и т.н..  Радвам се, обаче, че не съм сама. От известно време споделям хобитата си, съвсем не виртуално, с една приятелка. Тя много се запали и понякога творим заедно. И тъй като двете с нея сме кажи-речи еднакво близки на бъдещите младоженци, подаръкът ще бъде общ. Така че до края на седмицата ( ако зависеше само от мен вече да са готови, обаче трябва и на работа да се ходи и да с...

Досега не бях правила покана за сватба и честно казано не вярвах, че ще успея да направя нещо толкова нежно и изискано, каквато, според мен, трябва да е една такава картичка. Дори смятах да не участвам в предизвикателството на Арабела , колкото и да ми харесва темата. Но ето че днес музата ме осени и като за първи опит съм доволна от резултата. Присетих се за смачканата хартия, която така харесвам, а отгоре й нанесох много тънък филм сребриста боя. Отвътре, мястото за текста, реших, че трябва да прилича на булото на булка. Незнам доколко се получи, но е приятно да украсяваш картичките от всички страни :). .............................................................................. I've never made a wedding invitation card and to be honest I didn't believe I was capable of making something so tender and elegant as such a card should be.  So I didnt plan to participate in Arabela's challenge  . Yet, today I was inspired to try and I actually th...

... Е, преди да напиша името му, ми се иска да кажа няколко думи. БЛАГОДАРЯ на всички записали се! Още повече за милите думи и пожеланията! Благодаря и на всички, които сложиха снимка и линк към блога ми в собствения си, без дори да съм молила за това!  Благодарение на вас "срещнах" много нови и интересни хора. Реших, че ще изтегля победителя чрез the random number generator, така че всеки записал се получи следното номерче според реда на публикуване на коментара си: 1. Milenka                    10. Zdravka                   19. Vasilinka 2. Creative                    11. Nana                  ...

Започнах този блог преди около половин година. Направих го почти на шега в една дълга и безсънна нощ. Нямах идея какво и кога ще публикувам, и бях почти сигурна, че ще изоставя начинанието много скоро. А ето че шест месеца по-късно продължавам публикуването. Наскoро слушах Карбовски да разсъждава над смисъла на думата "публикувам". Естествено, с нещата, които прави, той допълва значението й, както аз не бих могла. Но не става дума за това. Той говореше за произхода на думата - публика. Да публикуваш без публика е немислимо. Няма как да се случи. Не вярвам на блогърите, за които публиката, т.е. последователите,  няма значение. Защо ще публикувам нещо, ако ми е все едно дали някой ще го види... Не разбирам. Една от причините да мисля, че ще изоставя този блог, бе мисълта, че в него ще влизам само аз. Не съм и предполагала, че ще ме "открият" толкова хора (Е, за някои може би са малко, но за мен - много скъпи. Старая се да науча по нещо за всеки новоприсъединил се и ис...