Блогът на Нети

 Трудно пиша. Особено за важни неща. Мислите ми толкова напират да излязат, че  думите ми започват да се боричкат и вместо смислен текст, се получава пълна каша. Първа, втора, трета редакция... Мисля си - затова не пиша стихове, разкази или, например,  есета, защото ми е по-лесно да изразя себе си във формите от глина или щрихите на молив... И страшно много се подразних на Денито и Ле . Защо трябва да пиша? Не, не искам обезателно да получа подарък - знам, че можех просто да подмина! Но ето какво: 1. Не е задължително да обявиш подарък в блога си за рождения си/му ден! 2. Ако искаш да имаш - давай, но можеш да дадеш и без да искаш нещо в замяна! 3. И последно, Дени, Ле ( обръщам се и към теб, защото прочетох първо твоята публикация и тя  ме провокира), с най-топли чувства и към двете ви и въпреки горните две забележки - прегръщам вас и инициативата, защото грешката е моя! Няма нищо по-прекрасно от това да поискаш, поставяйки другите пред себе си. И ако се подразних,...

Скъпи приятели, този прекрасен блог , в който имам щастието и аз да оставя отпечатък, навърши една годинка от създаването си. Желая му известност, още много приятели, интересни теми и екип изпълнен с ентусиазъм и вдъхновение! И като част от него в момента, ви каня да се присъедините към нашето празненство. Спонсорите ни тази седмица са цели четири и предлагат наистина страхотни награди, така че не пропускайте възможността да ги спечелите! .......................................................................................................... Dear friends, this wonderful blog is one year old now. I 'd like to wish for it fame, many new friends, great themes and creative and inspired DT. And being a part of it at this moment I invite you to join our celebration. We have four sponsors this week who are giving wonderful prizes so, please, don't miss the chance of winning them!

Преди време си бях запазила това дигитално печатче, което се предлага свободно ето тук , но съвсем бях забравила за това. Спомних си, когато видях предизвикателството на Деси  и ето какво се получи. Ще включа картичката и в играта на Arty - Mark - "Сърчице" , тъй като съм използвала едно от моите копчета сърца. ......................................................................................................  Some time ago I came upon this digital image here but I have completely forgotten about it. I remembered having it when I saw Desi's challenge and here's the result .

Да, знам, че ви е писнало от тези публикации. Но пък това е и идеята - възможно най- много хора да участват, да дарят и, съответно, да получат малко радост. Както може би знаете, аз не за първи път се включвам. Миналата година бях изкушена от Светлето . Ето това е прекрасното подаръче,  което получих от нея ( а ето тук можете да видите, тези които аз направих) : Вече писах колко трудно избрах какво да измайсторя за записалите се момичета и по тази причина, когато видях надигащата се вълна от предай-нататък-публикациите, реших, че тази година може би не трябва да участвам. Но когато Гери , заяви, че ще участва, се почуствах отново изкушена и не устоях :), а и все пак не мисля, че има нещо по-приятно от това да зарадваш някого ( което се надявам, че ще успея да постигна с подаръците си). Чувствайте се поканени да се присъедините! А ето и правилата още веднъж : Аз подарявам (до края на 2011 г.) по един ръчноизработен от мен подарък на първите пет човека записали се чрез...

В интерес на истината аз не обичам имитациите. Освен това не съм сред най-големите фенове на розовото, както и на лъскавите или брокатени неща. И все пак опитах да изимитирам, и то не какво да е а именно, опал. Определена причина няма. Вероятно, просто любовта ми към камъните ме кара да опитвам да претворя красотата им. Е, този път не ми се получи, но странното е, че мънистата някак ми харесаха и ги направих на гривна. .......................................................................................... I don’t like imitations to be sincere. I am not the biggest fan of pink or too much gloss as well. Yet, I decided to try and imitate opal :). There is no particular reason for this. May be it’s the love of the beauty of stones that makes me try to imitate them. Well, the attempt was not a successful one but somehow I liked the beads and made a bracelet out of them.

Със сигурност няма да забравя първото си участие в Картичкофурийския блог . Помня дори предизвикателството и картичката, която направих и колко се вълнувах. И въпреки че не участвам във всяко предизвикателство, смея да твърдя, че това е единствения блог за предизикателства, които следя постоянно и винаги съм наясно със седмичната тема. А едно от най-прекрасните неща е, че можеш да участваш и като задаващ темата, и като творец. Благодаря на Деси , че не се отказва да води блога, макар че си представям колко е трудоемко и ѝ пожелавам той да ѝ носи повече активи. А на всички картичкофурии - още много предизвикателства, вдъхновение, все повече последователи, както на блога, така и на това прекрасно хоби, а заедно с тях и повече ценители на ръчноизработените творби! Поздрав! : П.П. Няма да пропусна да участвам в текущото предизвикателство - КФП №49 -Карирана картичка :).

Време е за поредното щуро предизвикателство , а тази седмица темата ( "Копчета") е сред най-любимите ми. Онези от вас, които надничат тук от време на време, със сигурност знаят защо :). Нямаше как да не изработя специално партида копченца по случая. Вие, разбира се, не е нужно да го правите, а само да използвате няколко като декоративни елементи или акценти на проектите ви, които очаквам с интерес. Наградата тази седмица осигурява Digidoodle shop , така че ако обичате дигитални печати, имате още една причина да се включите. Аз съм използвала прекрасният печат "Daisy girl",  а картичката направих по последния скеч предизвикателство на Sketch Saturday . Заедно с това, ще включа картичката и в поредното КФП - Каре. ......................................................................................................... It's time for another Crazy Challenge and the theme this week ( "Buttons") is among the most favourite ones of mine. Those of you who ...