Започнах този блог преди около половин година. Направих го почти на шега в една дълга и безсънна нощ. Нямах идея какво и кога ще публикувам, и бях почти сигурна, че ще изоставя начинанието много скоро. А ето че шест месеца по-късно продължавам публикуването. Наскoро слушах Карбовски да разсъждава над смисъла на думата "публикувам". Естествено, с нещата, които прави, той допълва значението й, както аз не бих могла. Но не става дума за това. Той говореше за произхода на думата - публика. Да публикуваш без публика е немислимо. Няма как да се случи. Не вярвам на блогърите, за които публиката, т.е. последователите, няма значение. Защо ще публикувам нещо, ако ми е все едно дали някой ще го види... Не разбирам. Една от причините да мисля, че ще изоставя този блог, бе мисълта, че в него ще влизам само аз. Не съм и предполагала, че ще ме "открият" толкова хора (Е, за някои може би са малко, но за мен - много скъпи. Старая се да науча по нещо за всеки новоприсъединил се и ис...
Хахаха, тия пеещи овчици са страхотни! Носят такова усмихнато настроение и празничен дух, че ми идва и аз да запея! Хихихи:)
ОтговорИзтриванеА пък звънящата картичка е в любимите ми цветове! :)
Много ми харесва това, че слагаш елементи, които да "стърчат" извън картичката! Аз от практичност все се отказвам, че иначе няма да ми се поберат в пощенските пликове, ама ще взема да опитам някой път! :)
Радвам се, ако наистина ти харесват. Признавам, че практичността не е сред силните ми качества, въпреки че и аз се самоубеждавах в твоите доводи :).
ОтговорИзтриване