Винаги ми е било трудно да си повярвам. И като се замисля, всъщност, добре, че е така, защото веднъж повярвам ли си ставам дразнещо нескромна :). Не знам дали съм разказвала тук как започнах да правя бижута от полимерна глина. Впрочем случката е безинтересна, но като се замислих, се шокирах, че от тогава са минали три години, а за тези три години съм завършила не повече от 40 "парчета" ( като повечето през изминалата година). Е, със сигурност има и такива, посетили трайно коша за боклук, но и те не са кой знае колко много. Аз не съм от хората, които ще си поиграят с материала и след няма и два часа експерименти ще се втурнат да продават. Впрочем, колкото и да мечтая за собствено магазинче, винаги се чувствам недостатъчно подготвена, винаги има какво още да науча. Този луд перфекционизъм в комбинация с липсата ми на всякакво търпение, направо ме убива :), но както и да е. Изписах всичко това, защото ако има с какво да се похваля, то е с няколкото прекрасни момич...
Изключително идейна картичка! Поздравления!!
ОтговорИзтриванеМного ми хареса, чудна е - браво!!!
ОтговорИзтриванеНаистина невероятна! Предполагам, че ти си състарила хартията- станала е страхотна!
ОтговорИзтриване...А любовта е детство.. ще расте... И аз колкото повече я гледам тази картичка, все повече й се възхищавам :)
ОтговорИзтриванеХей, благодаря ви!
ОтговорИзтриванеНаистина бая си поиграх да състаря хартията, даже на места прекалено, чак не се чете добре.
Това сигурно е за някой специален човек, иначе би било жалко, защото е много...че не се сещам подходящата дума...лична и докосваща.
ОтговорИзтриванеМного ми харесва стила на тази картичка. Браво на теб!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване