Започнах този блог преди около половин година. Направих го почти на шега в една дълга и безсънна нощ. Нямах идея какво и кога ще публикувам, и бях почти сигурна, че ще изоставя начинанието много скоро. А ето че шест месеца по-късно продължавам публикуването. Наскoро слушах Карбовски да разсъждава над смисъла на думата "публикувам". Естествено, с нещата, които прави, той допълва значението й, както аз не бих могла. Но не става дума за това. Той говореше за произхода на думата - публика. Да публикуваш без публика е немислимо. Няма как да се случи. Не вярвам на блогърите, за които публиката, т.е. последователите, няма значение. Защо ще публикувам нещо, ако ми е все едно дали някой ще го види... Не разбирам. Една от причините да мисля, че ще изоставя този блог, бе мисълта, че в него ще влизам само аз. Не съм и предполагала, че ще ме "открият" толкова хора (Е, за някои може би са малко, но за мен - много скъпи. Старая се да науча по нещо за всеки новоприсъединил се и ис...
Изключително идейна картичка! Поздравления!!
ОтговорИзтриванеМного ми хареса, чудна е - браво!!!
ОтговорИзтриванеНаистина невероятна! Предполагам, че ти си състарила хартията- станала е страхотна!
ОтговорИзтриване...А любовта е детство.. ще расте... И аз колкото повече я гледам тази картичка, все повече й се възхищавам :)
ОтговорИзтриванеХей, благодаря ви!
ОтговорИзтриванеНаистина бая си поиграх да състаря хартията, даже на места прекалено, чак не се чете добре.
Това сигурно е за някой специален човек, иначе би било жалко, защото е много...че не се сещам подходящата дума...лична и докосваща.
ОтговорИзтриванеМного ми харесва стила на тази картичка. Браво на теб!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване