Блогът на Нети

Ето го и моето предложение за кошничка. Макар че идеята ми за нея дойде ненадейно, пасва много точно на предизвикателството на Двете елши , The Crazy challenge както и на новоотрития ( поне за мен :)) Тhe Magical Crafts Challenge blog . Направена е от въже и различни парченца плат. Аз много си я харесвам и се надявам скоро пак да събера смелост за втора и по-голяма, понеже си е доста трудоемка и останах без ръце от шиенето и опъването.   Here is my busket. Though the idea came unexpectedly, it fits quite well on the challenges of The two alders ( I hope they'll exuse me for the translation), The Crazy challenge   as well as the newly discovered ( at least by me :)) Тhe Magical Crafts Challenge blog .  The busket is made by pieces of  fabrics and a rope. I myself like it very much and I hope to gane courage to make another and a bigger busket, as this one was hard to make because of the sewing by hand .

Тази публикация няма да е типичната за блога ми... Така е, когато си провокиран от такъв нетипичен образ, като този на Док :).  Ще ви оставя да се уверите сами в нейните качества и да прочетете нейната история от първо лице. Уверявам ви, ще се посмеете от сърце! А аз ще бъда солидарна с нея! Док това е за теб! Не си сама! : D По начало аз обичам да готвя! Правя го често и почти винаги с удоволстие, и почти толкова успешно :)! А любимият обича да си хапва, особено сладкиши и особено еклери. И така в момент на прилив на нежност ли, на лудост ли ( сами ще решите), рекох да го изненадам и да му спретна любимите еклери. Отварям тетрадката с рецепти, намирам мамината и зачитам... Мама пише подробно ( като за мен) - бъркай  половин час, със скорост ... и наклон на лъжицата ... добре де, не чак толкова, но достатъчно подробно. И стартирах. Първо направих крема - идеален! А после започнах и пареното тесто. Метнах тенжерата на котлона, кипнах водата с олиото прибавих и брашното. Който...

Още две колиенца от Фимо и отново от остатъци :). Опитах се да си припомня някои позабравени техники, понеже, отдавна освен за копчета, за друго не бях използвала този материал. Така че бъдете снизходителни.                                                                    

Напоследък съм позарязала доста любими дейности в името на картичкоправенето. Това не ме смущава. Затова се наричат хобита, да ги вършиш когато и както вдъхновението ти повелява. По този начин, обаче се понатрупаха доста "проектчета" на опашка, а и аз като че ли насъбрах, освен идеи и желание за тях. Показвала съм какво ли не в този блог, но точно бижу не бях. Направих го от остатъците от копчетата, така че не е точно представителна извадка на бижутата, които харесвам да правя. Но пък се съчетава идеално с някои от по-спортните ми дрехи, така че мисля да си го нося :).

Влизам само за малко да публикувам две картички ( понеже ужасно закъснях), направени специално както за картичкофурийско предизвикателство 8 , така  и  за The crazy challenge .  Преди да направя това, обаче, искам да се извиня на всички, чиито блогове следя. Зная, че мнението ми не е миродавно, но и също така зная, колко е важно да знаеш и усещаш, че някой всъщност "влиза" и чете/гледа това, което публикуваш. Напоследък нямам много време затова ( за което се извинявам!), но ви следя внимателно ;). А това са и картичките, за които споменах. Незнам доколко са елегантни, но са наистина семплички, а също така и миниатюрни. Нямам много за разказване по тях, освен че продължавам с мачканите хартии, както и с правенето на копчета ( визирам, естествено червеното цветенце), което се оказа голяма "краста" :).

Според много от вас, знам, малката картичка съвсем не стига, за да подредиш върху й, всички красоти, които си намислил. Всъщност, ще се съглася и за това смятам, че предизвикателството на Chiges е доста сериозно. Не зная доколко успешно съм се справила с него, но всъщност съм доволна. Получи се много приятна картичка, въпреки че  отгоре й няма кой знае какво. Дано не мислите, че е станала много пуста и гола!

     Много обичам тази картичка! С такова желание я правих и толкова много си играх по нея, че дори точиците отгоре й са правени от мен. Освен това цветовете са прекрасни, особено на шоколадовия картон.     Снимката, естествено, е гадна и картичката изглежда някак крива :(, но поне на живо не е така.     Подарих я за осми март на една дама, но понеже изглежда универсално реших, че мога да я покажа. А след неколкодневното умуване "дали-или", счетох, че трите "пипалца" спокойно я класират за таз седмичното Crazy Challenge ( дано не съм единствената, която мисли така!).

Времето никога не ми стига! Да не си помислите, че се хваля :)... Но да кажем, че съм се примирила с факта. Казвам го не за друго, а за да оправдая дългото си непубликуване. А всъщност доста картички понаправих ( е, зависи от гледната точка, но като за мен са си много).      Днес съм запланувала ( смешна дума!) да ви покажа част от тях, но преди това, не мога да не се изфукам. Току-що пристигна, наградата на The Crazy Challenge и аз съм много радостна. Може би всички, които поглеждат тук от време на време, знаят каква е тя, ако ли не може да я видите тук . Но това, което ме направи двойно по-щастлива е факта, че в пакетчето Nana беше сложила и една от своите картички. Благодаря ти, Nana! Прекрасна е, наистина едно от любимите ми твои творения!     Ето я и нея ( снимката е на Nana, понеже не се осмелих аз да я снимам с моите спорни фотографски умения): След тази картичка, може би трябва да спра публикацията до тук, за да намаля контраста между нея ...

Тази година на всички дами около мен пожелах едно - да са обичани и щастливи, не само днес, но и през всичките дни на годината. Желая го и на всяка, която чете тези редове. Дано  винаги се чувствате оценени и признати!