По молба на Док
Тази публикация няма да е типичната за блога ми... Така е, когато си провокиран от такъв нетипичен образ, като този на Док :). Ще ви оставя да се уверите сами в нейните качества и да прочетете нейната история от първо лице. Уверявам ви, ще се посмеете от сърце! А аз ще бъда солидарна с нея!
Док това е за теб! Не си сама! : D
По начало аз обичам да готвя! Правя го често и почти винаги с удоволстие, и почти толкова успешно :)! А любимият обича да си хапва, особено сладкиши и особено еклери.
И така в момент на прилив на нежност ли, на лудост ли ( сами ще решите), рекох да го изненадам и да му спретна любимите еклери.
Отварям тетрадката с рецепти, намирам мамината и зачитам... Мама пише подробно ( като за мен) - бъркай половин час, със скорост ... и наклон на лъжицата ... добре де, не чак толкова, но достатъчно подробно.
И стартирах. Първо направих крема - идеален! А после започнах и пареното тесто. Метнах тенжерата на котлона, кипнах водата с олиото прибавих и брашното. Който е правил парено тесто знае, че то се оформя почти веднага след като сложиш брашното във врялата вода. Моето, обаче, хич го няма. Бъркам, бъркам - 5-10 мин.- все на фрикасе ми прилича. Викам си, малко брашно съм сложила, явно, ще добавя... Двете ми чаши брашно се превърнаха в почти килограм... Пак не става. Реших, че е от яйцата. "Като ги сложа, няма начин да не се стегне!"
И се почна едно бясно бъркане, пресипване от тенжера в тенжера. Хвърчи брашно и перушина ( последното не от яйцата, а от мен). Незнам точно в кой момент, не помня, но явно съм се осъзнала, че от това еклери няма да стане. В следващият момент единствената ми мисъл беше как да се получи така, че да не изхвърля всички тези продукти в коша. . Яйца, брашно..., защо да не направя питка?! Метнах и мая в бъркоча и продължих...
В този момент милия се прибира, а аз вдигам глава към него и виждам ужасените му очи. А после се оглеждам, за да се намеря цялата в брашно, месеща в тава на пода, кухненския плот и маса заринати с гладни за еклери съдове : D, : D, : D...
Сега ме напушва смях винаги като се сетя, но тогава плаках. Заради собственото ми безсилие и неспособност да губя, предполагам.
Но питка ядохме. Стана страхотна, наистина! Ако искате рецептата, веднага я давам - 2 кг брашно, 1 ч. олио, 8 яйца и мая : D. А имаше и десерт! Забравихте за крема, нали ;)?
P.S. Втори опит две години по-късно :) :
P.S. Втори опит две години по-късно :) :
О, тези еклери изглеждат ужасно вкусно. А, ти и Док ме разсмяхте от сърце. Тъй де, на чужд гръб нали знаеш... :)
ОтговорИзтриванеРазсмя ме, та чак ме просълзи :D.
ОтговорИзтриванеМай всички сме плакали поне по веднъж в кухнята :).
И аз се посмях, благодаря за което, между другото много обичам еклери ;-)
ОтговорИзтриванеОбожавам еклери:) И питаката бих пробвала:))))
ОтговорИзтриванеОх Нети, сълзи ми покапаха от очите от смях. Преработката след 2 години изглежда прекрасно вкусна. (п.п. и аз не съм по готвенето, и даже имам опит в забравяне да се сложи брашно за кекс)
ОтговорИзтриванеНети, аз в момента не посмях да се разсмея, въпреки, че ми се искаше :)), защото гадния вирус, който ме мъчи трети ден вече заплашително напомни за себе си щом понечих да се усмихна, но пък това не ми пречи да те поздравя, че си показала на еклерите кой кого, макар и две години по-късно. :))
ОтговорИзтриванеРадвам се, че съм ви развеселила:).
ОтговорИзтриванеCreative, много съжалявам за проблема, дано го разрешиш по-бързо.
Ох , смях се от сърце , спомняйки си моя първи опит за кекс и как го събирах после из цялата фурна , а във формата нямаше нищо.Една лъжичка сода ми се видя малко и сипах 1/2 пакетче.....
ОтговорИзтриванеОт тогава не обичам кекс , но вече го правя.
;)
ОтговорИзтриване:D
ОтговорИзтриване