No name
Трудно пиша. Особено за важни неща. Мислите ми толкова напират да излязат, че думите ми започват да се боричкат и вместо смислен текст, се получава пълна каша. Първа, втора, трета редакция... Мисля си - затова не пиша стихове, разкази или, например, есета, защото ми е по-лесно да изразя себе си във формите от глина или щрихите на молив... И страшно много се подразних на Денито и Ле . Защо трябва да пиша? Не, не искам обезателно да получа подарък - знам, че можех просто да подмина! Но ето какво: 1. Не е задължително да обявиш подарък в блога си за рождения си/му ден! 2. Ако искаш да имаш - давай, но можеш да дадеш и без да искаш нещо в замяна! 3. И последно, Дени, Ле ( обръщам се и към теб, защото прочетох първо твоята публикация и тя ме провокира), с най-топли чувства и към двете ви и въпреки горните две забележки - прегръщам вас и инициативата, защото грешката е моя! Няма нищо по-прекрасно от това да поискаш, поставяйки другите пред себе си. И ако се подразних,...