Блогът на Нети

Здравейте! Както бях обещала, че ще направя, намерих си повод да изработя и подаря едно колие с пролетни цветчета. В случая това е рождения ми ден, както вече сте разбрали, но и да не беше той, колието щеше да го има, а повод пак щеше да изскочи. Важното тук е, че всеки рожден ден ражда равносметка, която този път реших да споделя с вас. Думите не стигат, за да изразя всичко, което мина през главата ми през изминалите седмици, та дори и месеци. Творческото ми “to be or not to be” was exactly the question ! На мисълта ме наведе моята любима събеседничка Лени, а после и Niily, които без значение какво са казали, ме накараха да се замисля защо въобще водя този блог.   Зная защо го започнах. Исках да кажа, дори и на шега „ Ето ме, тук съм!” . Връщайки се наистина в началото, чета коментарите, които получавах... чета постовете си. Четири-петте момичета, които се отбиваха, го правеха според мен, не защото изработвах изключитено красиви неща, а защото беше забавно и интересно опознаването...

Здравейте! През изминалите дни ни заля поредната вълна от блог награди. Особено поласкана съм, че попаднах в списъка с вдъхновители на толкова много дами. И въпреки че първоначално мислех да не "предавам нататък", реших, че от уважение към всички тях ще го направя, макар и по свой собствен начин. Благодаря ви, момичета! Запазвам правото си да благодаря на своите вдъхновители по малко по-различен и личен начин - нещо, което така или иначе замислям от известно време. А що се отнася до седемте неща, които да кажа за себе си - ето тук можете да прочетете и повече, написани в момент на доста по-голяма словоохотливост, но точно толкова валидни и днес :). Желая ви лека вечер!

Винаги ми е било трудно да си повярвам. И като се замисля, всъщност, добре, че е така, защото веднъж повярвам ли си ставам дразнещо нескромна :). Не знам дали съм разказвала тук как започнах да правя бижута от полимерна глина. Впрочем случката е безинтересна, но като се замислих, се шокирах, че от тогава са минали три години, а за тези три години съм завършила не повече от 40 "парчета" ( като повечето през изминалата година). Е, със сигурност има и такива, посетили трайно коша за боклук, но и те не са кой знае колко много. Аз не съм от хората, които ще си поиграят с материала и след няма и два часа експерименти  ще се втурнат да продават. Впрочем, колкото и да мечтая за собствено магазинче, винаги се чувствам недостатъчно подготвена, винаги има какво още да науча. Този луд перфекционизъм в комбинация с липсата ми на всякакво търпение, направо ме убива :), но както и да е. Изписах всичко това, защото ако има с какво да се похваля, то е с няколкото прекрасни момич...

Картичката и фибите са правени по съвсем различни поводи, но  реших да ги покажа заедно. Първата беше за моята майка по случай осми март, а фибичките вече пътуват към една малка сладка фея, чиято майка несъзнателно ме тласна и вдъхнови за изработката им. За първи път правя фибички, така че никак не са идеални, но реших, че за едно малко момиченце, това е най-подходящото украшение :). ................................................................................................. Dear friends, I apologise for not being able to translate the post in English right now. However, if you'd like to comprehend the text above, please, use Google translate. Thank you for the understanding!

Напоследък не съм особено многословна, за което моля да ме извините, но се случва все така, че трябва да публикувам много набързо. Но ако някой има запитване към мен или просто иска да ми каже нещо, винаги може да го направи чрез коментар тук, мейлче на електронната ми поща ( v_e_nn_y@abv.bg), пък дори и във Фейсбук. Проверявам ги често и винаги ще намеря малко време, за да ви отговоря :). Що се отнася до днешния пост, към ограниченото време трябва да добавя и факта, че няма много за разказване около тези бижута. Със сигурност не съм открила топлата вода - техниките, които съм използвала за изработката им са доста популярни сред работещите с полимерна глина, но аз не ги бях опитвала.  Последните три снимки се получиха съвсем случайно доста ретро ( пак снимах на тъмно:)), но държа да кажа, че бижутата, кутийката и картичката са наистина в сиво, черно и бяло :). Надявам се, че ви харесват и ви желая весел уикенд! .......................................................................

Тресе ме пролетно очакване ( мисля, че по всичко си личи :)). Въпреки, че тази картичка не е правена специално за предизвикателствата, в които ще я включа, мисля, че е много подходяща за тях :). Arty-mark - Игра 13 ( "Картичка по разказ") КФП № 56 - "Жените са цветя" ( зададено от Теди )

Вярно е, че първо показах червено-белите саксийки , но истината е, че те се появиха вследствие на серийката, която публикувам сега. Идеята не мога да кажа от къде съм взаимствала за първи път, защото съм виждала в не един блог такива саксийки, а предполагам вие също. Но част от цветята са благодарение на един от прекрасните темплейти на Мел Макарти, чийто блог ми е изключително любим. Публикувам и него, тъй като го е предоставила за свободно ползване, а и не знам точния пост, от който можете да го изтеглите. ........................................................................................................ I showed you the  red and white pots  before these, but the truth is the ones here were made first. I can't tell where I saw them first as I've seen such flower pots in a lot of blogs ( I suppose you too). So I won't link anyone but the author of the template I used for some of the flowers. Her name is Mel Mccarthy and I love her blog and her creations. If you...

Сърдечни поздрави на всички! Желая ви много здраве, веселие и ( особено в днешния мразовит ден) топло слънце и бързо идване на пролетта! С картичката ще участвам в предизвикателството на Двете елши при КФ -  "Бяло и червено" .