Spring blossoms 2

Винаги ми е било трудно да си повярвам. И като се замисля, всъщност, добре, че е така, защото веднъж повярвам ли си ставам дразнещо нескромна :).

Не знам дали съм разказвала тук как започнах да правя бижута от полимерна глина. Впрочем случката е безинтересна, но като се замислих, се шокирах, че от тогава са минали три години, а за тези три години съм завършила не повече от 40 "парчета" ( като повечето през изминалата година). Е, със сигурност има и такива, посетили трайно коша за боклук, но и те не са кой знае колко много.

Аз не съм от хората, които ще си поиграят с материала и след няма и два часа експерименти  ще се втурнат да продават. Впрочем, колкото и да мечтая за собствено магазинче, винаги се чувствам недостатъчно подготвена, винаги има какво още да науча. Този луд перфекционизъм в комбинация с липсата ми на всякакво търпение, направо ме убива :), но както и да е.

Изписах всичко това, защото ако има с какво да се похваля, то е с няколкото прекрасни момичета, които ми се довериха да им направя колиета. Искрено съм им признателна, защото ми дават поводи да вярвам, че все някога ще успея осъществя мечтата си.

Междувременно, изработката на реалистични цветя тотално ме завладя. Вече правя опити и за други видове, но ще видим докъде ще стигна. А дотогава: