Честит празник на любовта!

Не обичам много привнесените от запад в България празници. Първо, защото смятам, че поради различното ни минало трудно могат да ни докоснат и да означават нещо стойностно за нас, и второ, съответно на първото вземаме само лустросаното и комерсиалното от тях ( което, в крайна сметка, няма как да докосне душите ни).

Разбирате, че тези размисли са породени от днешния празник пълен със червени сърчица, купидончета, рози и бонбони... но аз искам да разкажа една друга история...

Римският император Юлий клавдий II забранил всички бракосъчетания в империята, защото смятал, че войниците му няма да воюват добре, ако мислят за семейство, жена и деца. Свещениците се страхували да венчаят влюбените от страх за живота си. Само един от тях се осмелил и застанал на страната на любовта, въпреки това, което го очаквало. Когато императорът разбрал за деянията на свещеника, наредил да го заловят и обезглавят. Двеста години по-късно свещеникът Валентин бил провъзгласен за светия, а деня на обезглавяването му – за празник на влюбените.

Така и не разбрах доколко е легенда и доколко истина, но е красива и смислена, и лично мен ме доближава най-много до празника.