Блогът на Нети

От доста време умишлено си пазя всяко отпадъчно парче хартия и картон с мисълта някога да ги рециклирам и превърна в картички. Днес, обаче, ми хрумна друг начин да оползотворя парченцата картон. Следващата картичка го илюстрира, а в главата ми има още 2-3 такива, така че ако ги направя, ще покажа и тях :). Цветенцата са специално направени с новият пънч, който си купих тези дни, така че явно ще успея да се "закача" за CCh 15 - Something new . ................................................................................................. I've been collecting every scrap piece of paper and cardstock with the idea of recycling them and turning this new paper  into cards. Today, however, I found I new way of using those pieces. The card above shows exactly what it is. The flowers are made with the help of my new punch so I guess I succeeded to participate in CCh 15 - Something new .

Както обещах, дойде ред да покажа, предпочитанието на булката. Без много приказки, ето го и него : А за моето лично предпочитание измежду десетте покани, мисля че може да се досетите по декорацията на кутията ;).

Ето  ме отново след дълго прекъсване. Струпаха ми се доста неща напоследък, сред които освен изработката на сватбените покани , така и невъзможността да използвам компютъра си. Последното съвсем ме остави в затъмнение и сега сигурно ще ми е нужна поне седмица, за да разгледам и изчета всички блогове, които следя. Честно казано понякога имам нужда да се откъсна от гледането на чужди неща, понеже чувствам, че  се пренасищам и изхабявам. Така че последните събития дойдоха тъкмо навреме. Но от друга страна установих, че комуникацията с хора споделящи моите интереси (каквато в ежедневието ми е рядкост) ми липсва изключително много. И така спирам с приказките понеже и без тях публикацията ще бъде дълга, тъй като имам да ви показвам цели десет покани. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. Здравена (приятелката за която ви разказах) и аз се постарахме да бъдат възможно най-разностилни. Не знам затруднихме

Отдавна не съм публикувала нищо, макар да не съм спирала да майсторя това-онова. И сега пиша колкото да не се чудите къде съм :)... Наскоро двама младежи решиха да озаконят съюза си и да се оженят. Тъй като са ми почти роднини, а и много ги харесвам, реших един от подаръците ми към тях да бъде дизайнът и изработването на поканите за сватбата. Щастлива съм, че се съгласиха, но тъй като за първи път ще трябва да правя толкова картички, еднакви и наведнъж, а и за толкова специален повод, следеуфорично се оказах много заета. Има много малко време, трябваше да се измислят няколко модела, от които да си изберат и т.н..  Радвам се, обаче, че не съм сама. От известно време споделям хобитата си, съвсем не виртуално, с една приятелка. Тя много се запали и понякога творим заедно. И тъй като двете с нея сме кажи-речи еднакво близки на бъдещите младоженци, подаръкът ще бъде общ. Така че до края на седмицата ( ако зависеше само от мен вече да са готови, обаче трябва и на работа да се ходи и да се до