Блогът на Нети

Преди да разкажа историята на следващата картичка, ще навляза замалко в обикновения делник. Отново имам фотоапарат! Много се радвам, защото поради липсата му вече изпуснах едно предизвикателство ( картичкофурийско :)), а много исках да участвам... И сега съм много радостна понеже ще успея да се закача за почти изтичащото предизвикателство The crazy challenge . Това се казва предизвикателство! Кара те наистина да се замислиш. Напомня ти, че това което правиш трябва да има замисъл и идея, иначе губи смисъла си, колкото и красиви да са резултатите. Още когато прочетох това, което е написала Karilius, реших, че няма начин да пропусна предизвикателството. На следващия ден не преставах да мисля за всички асоциации, които си направих, четеейки поста й... Напоследък всичко ме връща в миналото, сякаш ме подготвя за нещо много важно от бъдещето :). Човек трябва да знае кой е, за да поеме правилната посока напред ... Спомних си за една от любимите ми книги. Иска ми се да опиша всички чувст

Тази седмица съм без фотоапарат, а камерката на телефона ми прави много гадни снимки, така че ако не публикувам нещо старо, няма да публикувам въобще. И за да не ме забравите :), реших да покажа картичка, която правих преди 2-3 седмици, но не съм показвала досега. Дано ви хареса!

Толкова неща си бях запланувала да измайсторя тази седмица, но така и не успях. Чак сега намирам време да публикувам единственото, което спретнах - картичка за The crazy challenge . Просто не можах да се сдържа като разбрах, че трябва да включа "цветя и пеперуди", кoито са двете ми най-любими неща :). За целта съм използвала таз седмичния скеч на The sweet stop , така че и те се надявам да я харесат  . I was planning so many projects to complete this week but finally my plans failed . Now, I found a little time to publish the only card I made for The crazy challenge . I just couldn't help making it as soon as I read that it should have butterflies and/or flowers on. I used this week's sketch of The sweet stop so I hope they like the card too :).

Още незнам какво ще се получи от тази публикация... Имам много неща да кажа, но дали ще намеря правилните думи? Много докосващо за мен беше предизвикателството, което отправи Блещучка към картичкофуриите . Въпреки това аз бях твърдо решила да не участвам. Нали знаете как понякога, просто се налага да бръкнеш по-дълбоко в себе си и те е страх от това, което може да изровиш. Е, можеше да нарисувам някоя рисунка, да украся с едно-две сърчица и да се запиша ( дори щеше да се получи красиво), но това не е едно от онези предизвикателства... А вчера след като Creative така ме очарова с последните си картички, тотално се бях отказала, защото за мен бяха ( и са!) толкова съвършени, че сякаш нямаше място за друг отговор на това предизвикателство... За  добро или лошо, точно когато решиш да заровиш глава като щраус, все се намира нещо, което да те задърпа нагоре без да те оставя намира...  Аз и моята половинка се събрахме точно на 13 февруари. И всяка година тази дата и св. Валентин сякаш се сли

Днес беше един прекрасен ден! Надявам се да е бил такъв за всички, каквото и да са празнували, а дори и да не са...! И докато не е отминал моментът, се възползвам от личната си нагласа, за да публикувам това-онова свързано с празника, защото, знам, че утре няма да го направя. За начало, ето ги последните ми копчета плюс малко розички. Отново са семпли, както ги харесвам, а цветовете са наистина валентински и много, много красиви ( е, все пак има червено - не очаквайте да кажа друго :)). Простете качеството, понеже като ги снимах не бяха шлифовани и полирани, а сега вече са по картички ( или поне голяма част от тях).

Това е още една картичка, която ще добавя в предизвикателсвата на Картичкофурии и The crazy challenge . Позамислих се над факта, доколко показва любовта... Но мисля, че лъха на романтика, а  любовта без нея е като ястие без щипка сол :).  

Трябваше да публикувам друга картичка наместо тази, но днес имах особено вдъхновение и реших да се възползвам от него :). Допълнителен стимул ми бяха и две предизвикателства, в които реших да участвам -  тези на Картичкофурии и The crazy challenge . Основен виновник за тази картичка е песента на John Paul  "Love is in the air", която цял ден не ми излиза от главата. Освен това от няколко дена се чудя къде да приложа копченцата от Fimo, които направих. И ето, че ми се отдаде случай. Дано ви харесат. Можех да ги лакирам, но след шлифоването и полирането станаха прилично гладки и реших, че матови ще стоят по-добре. Но вижте картичката:    

Това е втората ми картичка с една от прекрасните рози. Този път реших да направя розата по-мъничка ( да кажем колкото монета от 50 ст.) и да бъде само допълнение, а не "основна фигура". Картичката сама по себе си, не е нещо особено и невиждано, но ако ме познавахте, щяхте да знаете, че за мен съчетаването на червено и лилаво си е революция :). Освен това, имам лекичък напредък в оцветяването с акварелните моливи ( дано майсторките се съгласят :)), което едновременно ме радва и отчайва ( имайки предвид бавното темпо, с което напредвам).             

Преди седмица-две, някъде, из необятното интернет пространство, мернах обяснение в снимки, за това как се прави роза от хартия... По-късно, реших да се опитам да направя една по памет ( понеже  не запазих страницата в "отметки" на браузъра ). А днес, видите ли, в опити да  я намеря отново, се оказва, че естествено, не кой да е , а Ivol ina , отдавна я е открила и публикувала :). Shame on me! Ума ми не побира как съм изпуснала тази публикация.  Пиша всичко това, първо, за да можете и вие да си направите такива рози, ако ви допаднат. А, после, да споделя, че толкова ми харесаха и да ги правя, и как стоят върху картичка, че последните няколко дни само с това се занимавам.   Ето и първото доказателство ( а другите по-нататък, че трябва някой и да ги снима :)):        Картичката малко заприлича на покана за сватба, което не беше намерението ми, но понеже ми харесва резултата, я оставих така. Естествено, снимките са кофти - незнам как да предотвратя това изкуствено изкривява

… и три извода: Липсата на интернет ме прави по-продуктивна и идейна ( нямайки възможност да се влияя от всички красоти, които другите правят :) ). Макар че в началото е трудно да решиш какво да правиш, в последствие се оказва, че има какво и свършваш много полезни неща :) . Казано е, че думите ни имат силата да творят. Така че, за третия извод, опитах да измисля изречение, което да не включва никоя от следните : „пристрастяване”, „абстиненция”,   „зависимост”, „мания”. Е, не успях. Но на вас вече ви е ясно как се чувствах без интернет. Всъщност имам една дума –ужасно! :) След като изяснихме това, сигурно разбирате, колко съм щастлива в момента. Двойно по-щастлива ме направи наградата, която, междувременно, съм получила от Нана . Много й благодаря за милите думи .Казани от такъв талантлив човек като нея, наистина ме накараха да се почувствам невероятно. Да не говорим за талантите, до които ме е наредила... И така, за да спазя правил