Блогът на Нети

Макар че кръстих публикацията по този начин искам да се поправя. Не, че картичката е толкова специална, просто е правена за рождения ден на специален за мен човек.  Има срещи, които не можем да си обясним; отношения, които не сме избирали, а са ни подарени; хора, които не можем да поберем в ума си, но са предназначени да бъдат завинаги в сърцето ни. Това е за мен Ирина. Ако я изгубя изгубила съм част от себе си. Така странно свързана се чувствам може би още само със съпруга си и брат си... Тя не е идеална; не е много ведра, нито спокойна или внимателна. Тя е по-скоро трън в гащите - не чука, а разбива стените; не стъпва леко, а връхлита; не гали, а хапе; не е затишие, а буря, но от всичко най-най-ценно е, че умее да свети. Така както не умее друг.  Затова е и картичката с фенера. Исках да е закачен на прозорец, но и на врата става. Важното е светлина да има.