Промяна и движение

Преди да разкажа историята на следващата картичка, ще навляза замалко в обикновения делник. Отново имам фотоапарат! Много се радвам, защото поради липсата му вече изпуснах едно предизвикателство ( картичкофурийско :)), а много исках да участвам... И сега съм много радостна понеже ще успея да се закача за почти изтичащото предизвикателство The crazy challenge.

Това се казва предизвикателство! Кара те наистина да се замислиш. Напомня ти, че това което правиш трябва да има замисъл и идея, иначе губи смисъла си, колкото и красиви да са резултатите.
Още когато прочетох това, което е написала Karilius, реших, че няма начин да пропусна предизвикателството. На следващия ден не преставах да мисля за всички асоциации, които си направих, четеейки поста й... Напоследък всичко ме връща в миналото, сякаш ме подготвя за нещо много важно от бъдещето :). Човек трябва да знае кой е, за да поеме правилната посока напред ...
Спомних си за една от любимите ми книги. Иска ми се да опиша всички чувства, които някога е предизвиквала в мен, да ги назова по име! Но е толкова трудно! Това е една книга, която ми беше препоръчана от майка ми. Приех я като завещание! Това, надявам се, стига, за да ме разберете! И още - Блага Димитрова. Как пише тази жена! Невероятна е! И заглавието - "Пътуване към себе си"!


"...Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. ... Колкото и да е стръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш. Времето оправя своя ход според своя ритъм, когато си с лице към посоката на движението. Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати срещу тебе. Времето лети успоредно с твоя устрем и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш. ... Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на собствената ти кръв не буди в тебе чувство на загуба. Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те сломят сред път, но самото твое тръгване в истинската посока е вече стигане до нещо. Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока - най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от свoя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.
Каквото и да те чака!"

P.S. Зная, че картичката сама по себе си излъчва много бледо внушението, което исках. Но според мен, нищо което ръцете правят, не може да е по-животворно от точните думи, казани в точния момент. Но не бих си и помислила да се състезавам с Блага Димитрова .