Винаги ми е било трудно да си повярвам. И като се замисля, всъщност, добре, че е така, защото веднъж повярвам ли си ставам дразнещо нескромна :). Не знам дали съм разказвала тук как започнах да правя бижута от полимерна глина. Впрочем случката е безинтересна, но като се замислих, се шокирах, че от тогава са минали три години, а за тези три години съм завършила не повече от 40 "парчета" ( като повечето през изминалата година). Е, със сигурност има и такива, посетили трайно коша за боклук, но и те не са кой знае колко много. Аз не съм от хората, които ще си поиграят с материала и след няма и два часа експерименти ще се втурнат да продават. Впрочем, колкото и да мечтая за собствено магазинче, винаги се чувствам недостатъчно подготвена, винаги има какво още да науча. Този луд перфекционизъм в комбинация с липсата ми на всякакво търпение, направо ме убива :), но както и да е. Изписах всичко това, защото ако има с какво да се похваля, то е с няколкото прекрасни момич...
Коментари
Публикуване на коментар
Благодаря Ви, че отделихте време да оставите своето мнение!