No name
Трудно пиша. Особено за важни неща. Мислите ми толкова напират да излязат, че думите ми започват да се боричкат и вместо смислен текст, се получава пълна каша.
Първа, втора, трета редакция...
Мисля си - затова не пиша стихове, разкази или, например, есета, защото ми е по-лесно да изразя себе си във формите от глина или щрихите на молив... И страшно много се подразних на Денито и Ле.
Защо трябва да пиша? Не, не искам обезателно да получа подарък - знам, че можех просто да подмина! Но ето какво:
1. Не е задължително да обявиш подарък в блога си за рождения си/му ден!
2. Ако искаш да имаш - давай, но можеш да дадеш и без да искаш нещо в замяна!
3. И последно, Дени, Ле ( обръщам се и към теб, защото прочетох първо твоята публикация и тя ме провокира), с най-топли чувства и към двете ви и въпреки горните две забележки - прегръщам вас и инициативата, защото грешката е моя! Няма нищо по-прекрасно от това да поискаш, поставяйки другите пред себе си. И ако се подразних, то бе по-скоро, защото се притесних, че аз нямам какво да предложа и дам. И след първоначално нахлулите неканени чувства и щателно претърсване, открих само това и него ви давам - ИСКРЕНОСТ.
С какво ще ви направи по-добри това? - С нищо! Но ако отделите време да се вгледате в себе си и действията си, ще откриете стотици ситуации, в които може да отвърнете с 1. и 2. или вместо това да изберете 3.
П.П.#1 Този текст претърпя и четвърта редакция :(.
П.П.#2 Ако и вие смятате, че съм по-добра в ръкоделията, отколкото в приказките, последвайте линка :).
Въжета на врат не виждам.Освен това споделянето на изпитвани чувства не означава че задължава отсреща.Там са нужни взаимни двупосочни потоци.Когато е едностранно , то е видно че е безкористно.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеСамоизтрих се. Явно тези три поста (твоят, на Ле и на Дени) ще трябва да ги прочета по няколко пъти в различни части на денонощието, за да ги разбера...евентуално. :)
ОтговорИзтриванеГуш
Радвам се, че съм провокирала такива размисли, защото те в крайна сметка се връщат и при мен и също ме замислят. И си права, Нети, всичко, което си написала е така - защото го чувстваш. Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеА защо реши, че трябва изобщо нещо да се пише?
ОтговорИзтриванеНе е ли лично и не прави ли някой някъде по-добър твое ръчно изработено нещо, в което влагаш послание?
Моят избор бе да пиша и да пусна клип, твоят израз е друг... и да споделеното лично никого не задължава, за това е споделено и затова е лично.
Аз се възхищавам на таланта ти... и това със сигурност ме прави по-добра и толерантна, ти имаш какво да покажеш, а аз какво да науча...и това също.
писането няма нищо общо.
Ле, реших това, защото Дени така е написала, но наистина, не това ме предизвика.
ОтговорИзтриванеСтанали сме такива ужасни, че за да дадем нещо, непременно поставяме условия ( тук не визирам изобщо само блог игрите или пък само Дени). Сещам се в момента, например, за едно от момичетата, което не постави никакво условие, за да даде награда в блога си, освен да заявиш желанието си за такава, но никой не съобщи в своя блог за това ( тук включвам и себе си, разбира се). Нали не са ни молили за такава услуга!
Нямам против инициативите, включвам се с удоволствие винаги, когато мога, а на Дени ѝ прави чест, че е избрала точно такова условие.
Но понякога си мисля за захаросаните думички, с които общуваме по между си - не ни ли идват в повече? И струва ми се често крият истината за една по нелицеприятна реалност.
Дени, не държа да съм права, това са просто мисли!
ОтговорИзтриванеНана, не се мъчи, поне с моя :)!
Pipi, не съм сигурна, че те разбирам напълно, но ще кажа, че понякога именно видните, очевидните неща често ни убягват.
ами тя реалността не е една, всеки има своята.моята например може да не е лицеприятна за теб, но е факт че споделянето ни обогатява.
ОтговорИзтриванене ми се иска да превръщам в захаросана дискусия и тези коментари, затова спирам, само искам да ти кажа, че подаряването не е едностранно, нежеланите подаръци са по-голямо бреме.
затова и съветвам всеки, на който дотягам да ме прескача...както и не се включвам, там където не ми е ценност да бъда.
ОтговорИзтриванеПрегръдки.:)
Съжалявам, че тълкуваш думите ми по начин, който няма нищо общо с мнението ми, но както вече казах, не умея да пиша, така че не се учудвам.
ОтговорИзтриванеПонеже сме тръгнали да споделяме, нека и аз да кажа нещо, просто така, защото мога и защото искам ;)
ОтговорИзтриванеИма много начини да изразяваме себе си било то с музика, или пък стихове или пък творене на картички. Не мога да свиря, а ако ви запея може да се залеете под масата от смях, но мога да пиша. Едно време пишех цели поеми и разкази... но сега. Е, сега е друго нещо. Но не това има значение. защото това не е въпрос кой колко може да пише и кой колко го бива да пише.
Имат значение подаръците и подаряването. Поне до колкото мога да разбера. Нети, ти си много права, относно подаряването. Самата дума означава да дадеш нещо без да очакваш нищо в замяна. Защото, ако очакваш нещо, то тогава не е подаряване, а размяна. Но пък тогава ти можеш да избереш да не участваш в размяната, нали така? Всичко това май започна да наподобява сделка, а не трябва да е така. Може просто да подаряваш, без да очакваш пост, или пък подарък в замяна. Просто така, за да доставиш удоволствие на човека остреща. Тогава чувството, което изпитваш, ще ти бъде достатъчно. Но това е много относително. Стига ли ти едно чувство за благодарност, за всички усилия, които си положил да дадеш подарък?! За мен лично - отговорът е да! Но не тук, не в пространството, в което има само един монитор, хиляди блогове и безброй захаросани коментари. Не ми стига и никога няма да ми стига. защото, както самата ти каза, тук всичко е малко или много захаросано, а под захарта не знаеш дали не се крие лимоново резенче или пък още захар. И тогава ти не можеш да прецениш реално реакцията, която е породил подаръкът ти у човек отсреща. Не може да си сигурен дали подаръкът ти няма просто да бъде захвърлен на боклука. Аз много често съм правила такива подаръци - без повод, без да искам нищо в замяна- Просто, защото знам, че човек от среща има нужда и ще се зарадва. Но винаги е било на живо. Защото на живо, аз виждам очите на хората, а те не захаросват нищо и знам, просто знам, дори без думи, че съм донесла малко щастие на този човек. Може би това също е някакъв егоизъм, може би това също е някакъв вид очакване на нещо в замяна, може би... Но аз съм си такава и няма да се променя. Няма и да променя отношението си към игрите в нета, свързани с подаръци. Аз просто приемам тези, на които мога да изпълня условието и дълбоко се надявам, че моя подарък ще зарадва човека отсреща, макар и да няма как да бъда сигурна.
И нека тук да си позволя да вметна нещо малко относно захаросването. Да, всички захаросваме, накрая ще си умрем от диабет! Но нека го погледнем от друга страна. Защо го правим? Може би, защото обичаме захар. Приятно ни е да чуваме сладки неща. Но това е само на повърхността, а ако се замислим, ще видим нещо много по-дълбоко. Да кажем, че ще спрем да захаросваме. И тогава какво? Ще критикуваме на воля и безспир. Но можем ли наистина да критикуваме? Как можем да кажем, че едно нещо е грозно в изкуството? Коя е мярката за грозота? Няма такава. Изкуството е нещо, което се оценява субективно - за един човек може да е шедьовър, а за друг - пълен провал. Аз примерно изобщо не харесвам Пикасо. Просто не го разбирам и честно казано някои негови картини просто ме плашат. Но има толкова много хора, които го харесват и го смятат за гений. Коя съм аз, че да го критикувам?! Така е с цялото изкуство, защото усещането за изкуство е субективно. И винаги ще бъде. И ако махнем захарта и остане само лимоновата резенка, ще имаме ли силата и самочувствието да я подадем на човека отсреща?! Защото аз обичам лимони,те са полезни, но не всички мислят като мен, нали?
Ем, моето мнение напълно се покрива с твоето. Всички противоречиви мисли, които си изказала, минаха под една или друга форма през моята глава. Аз съм участвала и няма да спра да участвам в нет игрите, нито ще спра да пиша коментари, защото и в двата случая винаги го правя от сърце.
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до захаросването, аз съм последния човек, който ще седне да критикува постоянно ( позволявам си го изключително рядко и ето, виждаш, до какво води :)), но ако нещо твое не ми харесва по-скоро ще замълча, отколкото да ти разказвам колко си велика. Лицемерието ужасно ми дотегна! НАИСТИНА не визирам никого, но мисля, че всеки може да си даде сметка, насаме със себе си, до каква степен пише коментари от сърце и до каква с друга умисъл.
Благодаря за коментара, Ем! Имах нужда от него :).
И аз си премълчавам. Ако нещо не харесам, не го коментирам, за да не кажа нещо, което реално няма да мисля. Против мен самата е. Но не мога да не се замисля, дали премълчаването също не е някаква форма на лицемерие...
ОтговорИзтриване:) Всъщност, мисля, че зависи в какви отношения си с конкретния човек. Ако не сте близки и не ти искат мнението, според мен не е лицемерно да замълчиш. Но иначе си права и близките ти, мисля си, винаги биха познали, ако мълчиш, за да не ги обидиш.
ОтговорИзтриванеаз продължавам да се чувствам отговорна, че идеята на Дени се разбра погрешно...
ОтговорИзтриванеУсловията, които тя постави не бяха на базата на размяна, мили хора, тя не каза сложете нещо в лентите си, бъдете ми последовател, а просто покажете нешо, което може да направи някого по-добър, някого от Другите!
Ле, с цялото ми уважение - добре разбрах идеята на Дени. И съм го написала под точка 3. Идеята ми бе да участвам в инициативата й, признавайки че с раздразнението си съм опитала да прикрия нещо друго, но вместо да избера да бъда агресивна, съм избрала да призная истинския си проблем (а именно - колко ми е трудно понякога да споделям)- наистина намирах смисъл в това ( защото си мисля, че в опитите си да направиш някого по-добър трябва да започнеш от себе си).
ОтговорИзтриванеФакт е, обаче, ,че в причините за първоначалното ми раздразнение има огромна доза истина ( и тя не касае нито толкова Дени или теб, Ле, а всички ни като хора). Съжалявам, че им отделихме толкова време, въпреки че явно са подходяща тема за дискусия.