КФП № 60 - Покана за рожден ден
Ето, че най-накрая отново дойде моят ред да предизвикам чрез Картичкофурии. Въпреки че избрах темата още преди няколко месеца, оставих подготовката за последната седмица. И докато по наградата, която съм ви подготвила, нямам какво да кажа, освен, че е от сърце :), то картичката вдъхновение е друго нещо.
До последно планирах изработването на истинска покана, впоследствие много ми се прииска да се пошегувам в духа на днешния ден, но последните няколко седмици ме наведоха на други мисли. И с риск да не се харесам на някого, реших да ги споделя.
Когато стартирах блога си преди година и половина, блоговете на българки изработващи картички се брояха на пръстите на ръцете ми. Реалната бройка занимаващи се с това със сигурност е била много по-голяма, а и вероятно от много по-отдавна.
Така или иначе към днешна дата сме пъти повече, като всеки има свой собствен темп на развитие, което е съвсем нормално. Иска ми се, обаче, всяка от нас да осъзнае, че това е началото на общност, към която, желае или не, принадлежи ( казвам "началото", защото не наброяваме хиляди, а много по-малко, при това току-що открили картичкоправенето).
Всички ние добре разпознаваме по определени белези творбите на скандинавките, американките, рускините и т.н. Изпитвам лек ужас при мисълта за това, какви са общите белези обобщаващи картичките на нас българките. И ако още няма силно изразени такива, ако още е рано и сме в началото, дали все пак съзнаваме, че ние сме онези, които трябва формираме насоките, които определяме посоката, стила, които установяваме правила, възпитаваме вкус...
Вярно, не бива да се вземаме много насериозно, не бива да забравяме, че всичко това е за забавление. Колко типично по български! Докато хората по света развиват индустрии, на същата база ние се забавляваме. Докато хората работят, усъвършенстват се, създават нови неща, ние внимаваме да не би да се вземем много насериозно. А същевременно, в конкретния случай, повечето от нас гледат да "избият малко пари" за материали, осъществявайки епизодични продажби, в оплаквания от кризата, липсата на вкус у българите към ръчната изработка, и др. такива ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ.
Харесвам българската жена. Почти всяка умее да шие, бродира, все нещо майстори, крадейки от почивката си, съня си; изобретателна е, умее да прави от нищо нещо, а с повече средства, твори чудеса.
Това важи за всички нас, но и създава усещането, че крафтърските способности са нещо, което всеки притежава. Но дори и да беше така, като всяко нещо, и картичкоправенето изисква не само талант, но и много труд, старание, учене. Всичко не е само вдъхновение, цветя и пеперуди...
Не си въобразявам, че с думите си ще постигна чудеса. Но зная, че трябва да говорим, да си казваме нещата както ги мислим и да отстояваме собствените си виждания. Така най-малкото, на което можем да се надяваме е, че ще възникнат общи цели и общи виждания.
Досега не си позволих да взема отношение по възникналия за мен лично безумен спор. И сега едва ли ще напиша всичко, което мисля по въпроса, най-малкото, защото не виждам смисъл да го правя. Но ми се иска само нещо да кажа, преди отново да се подемат безумните дискусии, дори и с риск точно аз да съм в опозиция на голяма част от вас - винаги съм отстоявала себе си, дори и в това, което правя, та и сега няма да е по-различно - Та .. именно защото сме различни, всяка със свой поглед, свой мироглед, свое виждане - защо трябва да влизаме в някакви рамки и да се определяме под общ знаменател? Защо трябва да се следват някакви правила? Правила на кого? От кого поставени? И за какво поставени? Всеки прави това, което харесва, и всеки има свободата да го направи. Ако на някой нещо не му харесва - игнор и това е.
ОтговорИзтриванеАко говорим конкретно за картичките - за мен лично една картичка е картичка, ако говори, ако виждам в нея нещо повече от подреждането на цветни хартийки в симетрия и педантичност и от опит съм се убедила, че хората все по-често търсят различното, уникатното, индивидуалното. За теб е красиво едно, за мен - друго. Кой може да определи кой е правия в случая? Кой трябва да каже кое е красиво и кое грозно? Излишно е ние да се правим на съдници и да определяме посоката. А изборът да харесваме или нехаресваме е личен и не трябва и не може да бъде налаган.
Лично аз отказвам да бъда в кюпа и под общия знаменател. Както отказвам да възпитавам и да соча с пръст. Защото уважавам личния избор. И уважавам правото на всеки да го направи или да не го направи. В мен е дистанционното и ако не ми харесва - сменям канала. Просто е.
Светле, разбира се, че е точно толкова просто. И всички действаме точно по описания от теб принцип. Лично аз не разбирам точно на какво си опозиция. Всеки е свободен да прави каквото и както си иска...Далеч съм от това да бъда съдник! Но нали за да вървим напред, трябва да имаме някакъв коректив. Всъщност, да, може би точно аз нямам право да бъда такъв, честно казано аз имам по-голяма нужда от обратното.
ОтговорИзтриванеНе става въпрос за това да се оеднаквяваме. Аз мисля, че човек е истински свободен, точно когато има правила и може да избира дали да ги следва или не и как точно да го направи. И не става въпрос за правила в картичкоправенето, макар че ако навлезем в подробности във всяко изкуство има някакви превила. Да, надскочилите рамките са най-великите, но да не забравяме, че за да стигнат до там първо са изучили из основи именно нормите.
За да обясня по-добре мислите си, може би трябва да навляза в конкретика, което искам да избегна... Но ще кажа така: за мен добри и приятелски отношения ( а защо да нямаме такива!) не могат да се градят на базата на "игнор" или другата крайност - лицемерието. И ако аз сега те харесвам и познавам с мъничко повече от вчера, е именно защото взе отношение ( каквото и да е то!), вместо да замълчиш или кажеш, каквото ( евентуално мислиш), че искам да чуя.
И още нещо, в изискванията аз започвам от себе си! Бих дала всичко, за да чуя и най-нелицеприятните мнения свързани с моята собствена работа. При всички случаи - дори да пострадам, дори да се ядосам, дори да пренебрегна няколко мнения, ще извлека поне една полза за себе си, както и съм го правела досега. И факт е, че съм получавала съвети, които не съм търсела и са били много ценни за мен. Така учи човек и в това няма нищо осъдително или унижаващо личността!
ОтговорИзтриванеНети, аз се съгласявам с теб. И не конкретно за картичките, а по принцип. Сблъсквала съм се със същото "всеки умее всичко" и в работата си. Учих 4 години за интериорен проектант. Взех диплома. И въпреки, че се смятам за леко посредствена в тази област, не понасям когато някоя адвокатка или счетоводителка ми казва с подробности как да си върша работата, та дори и в нейния дом. Много пъти съм се усещала ненужна въпреки, че съм била наета за даден проект...просто защото ние на балканите знаем и умеем всичко. Виждам, че е почти същото и с картичките. Всеки е свободен да прави каквото иска и каквото го кара да се чувства добре...просто има хора, които имат талан, които имат умението и знанието и които имат какво да покажат, и такива които които НЕ.Примирете се всички. Но винаги трябва да запазим добрия тон на общуване, уважението един към друг като цивилизовани хора.Мисля аз!
ОтговорИзтриванеЯвно влагаме и имаме различно възприятие за това, което правим. От това идва и различното ни разбиране за него като цяло.
ОтговорИзтриванеЗа теб нещата започват от нормите и се надграждат. А за мен норми не съществуват.
И това е така, защото работя с хора на нормите и съм се убедила, че нормите не правят един човек творец, пък било той и запознат с всяка запетайка от теорията на изкуството.
Всичко за мен опира до усет. Или го имаш, или го нямаш. Да, можеш да учиш, да опитваш и т.н., но ако я нямаш искрата в себе си - оставаш в рамките на масовото. Пък дори правейки и нещата по нормите.
Но пък съм на мнение, че човек трябва да се пробва, да опитва и да се развива. И естествено, ако желае, с нечия чужда помощ. Но да се натрапва нещо на някого - мне. Просто защото няма как да се избяга от субективността.
отговорчето ми е към Нети :) (да поясня)
ОтговорИзтриванеАди, разбирам гледната ти точка, но в конкретния случай тук няма как да има професионалисти. И въпреки това далеч не става дума само за талант. Досега колкото и успели, значими хора на изкуството ( което и да било) да съм чувала, един не каза, че таланта е всичко. Всички признават, че труда е пъти повече. Лично познавам художници, знам по какъв път минават, колко много учат и анатомия, и история, и цветознание, материалознание..., а по колко часове на ден рисуват ( с резултат – за коша)...
ОтговорИзтриванеСмятам, че така е във всичко. Какво от това, че става въпрос за картички. Това, че ти носи удоволствие, че го правиш с кеф, значи ли че трябва да е, примерно, омазано с лепило ( давам прост пример и не визирам никого!). Ами, на мен и кафето ми носи удоволствие и пак искам да е ароматно, с каймак – с една дума - качествено. И дрехите ми искам да са такива – качествени. Ама, и кафето, и дрехите, и другите неща, все някой ги изработва и ако има същите критерии, за които говорим...
Що се отнася до добрия тон, не мисля, че сега докато споделяме мненията си, по някакъв начин го нарушаваме :).
Светле, бих казала, че и двете са верни - никакви правила, никаква образованост не може да те направи творец, но и най-талантливия творец трябва да полага много труд.
ОтговорИзтриванеМай мненията ни се различават по-скоро по отношение на критиката. Точно както всеки може да твори както си иска, всеки може и да се изказва както си иска. Аз не модерирам коментарите в блога си, оставила съм ги като опция, което автоматично означава, че приемам всякакви такива ( кое ми дава право да си мисля, че всичките ще са положителни?). Така докато излагаш на показ творбите си и опцията за коментари съществува, не мисля, че някой ти натрапва нещо, ти сам си го поканил.
После, аз пиша в собствения си блог. Не натрапвам на никого поста си, въпреки че не съм го писала до себе си и бих се радвала да провокирам отзиви и размисли, каквито и да са те.
Аз също направих избор - да не премълча отново при това целта ми не е да унижа някого или да обидя друг. Мисля, че не казвам нищо повече от очевидното и добре познатото – всяка българска общност оцелява благодарение не на сплотеността и взаимопомощта на хората в нея, а именно на това, че всеки се оправя сам, при това, както си иска. Мисля, че това е много жалко!
Не, не, аз нямам нищо против критиката като цяло и по принцип. Когато е градивна, когато е смислена и когато е търсена. Но поради две съществени причини, малко нелепо ми стои цялата работа с тази "критика" точно по отношение на това, с което се занимаваме. Първата и основна - субективността. И не говоря за правите линии и омазаните с лепило/мастило листи. То това е очевадно за всички и мисля въобще няма смисъл да се коментира. Говоря за онова съчетание, което ти си направил, което на теб ти харесва и с което си искал да кажеш, отразиш нещо. А това, че на някого не му харесва изборът на цветове на хартиите и мястото на копчето в цялата история, значи ли че творението не струва? В очите на този, който го е направил и в очите на този, за когото е предназначено може да е целият свят. И какво право имаме ние да критикуваме!
ОтговорИзтриванеНикой по-добре не познава собственото ни творение от самите нас и никой по-добре не знае недостатъците му. Има ли тогава смисъл някой друг да му навира в очите това, което си е ясно по принцип. Съвсем друг е въпросът, когато се споделя лично виждане! Какво някой би направил или как той вижда картичката (примерно).
Ето я разликата, която аз правя и която аз държа да се прави. Едно е да се изказваш цялостно - картичката не струва (и пак питам кой е този, който може да каже това и на базата на какво?), съвсем друго е да кажеш - картичката на мен не ми харесва и аз бих направил това и това.
И още една скоба да отворя - това, че не съм професионален танцьор, трябва да ме спира да танцувам ли? Блогът е собственото пространство и всеки може да се вихри там, както си иска. А публиката сама може да си избере да отмине, да се спре и да даде съвет, пак наблягам на това - когато е търсен! Защото сама знаеш - с фунията и да наливаш .. полза никаква, ако го няма желанието.
А мисля, всеки е наясно, че щом е решил да публикува, той трябва да е приел, че както ще има хора, които харесват, така ще има хора, които няма да харесват. Факт! И на пазара е така. Няма угодия, бре ... :)))
Нети, много ми харесва вдъхновяващата покана. Много ми харесва идеята ти , да ни предоставиш и всичко и нищо, за да изразим себе си... Да, и съвсем в тон с последните събития.И го казвам съвсем открито и честно, безлицемерно:)
ОтговорИзтриванеПозицията ми знаеш, дискутирахме я къде ли не, и с теб и с кой ли не...:) и в крайна сметка,аз харесвам .....
бялото ти вдъхновение!
Покани не обичам да правя, но на този бял лист, така ми се иска да сложа едно мъничко червено сърчице...и то да каже всъщност толкова толкова много,
пък все ми е тая, кой ще му даде игнор, защото за него не струва :Р
Е,светле, всяко мнение е субективно. Всички сме наясно, големи хора сме, не деца. Всеки сам решава какво да приеме и какво не.
ОтговорИзтриванеЗащо разглеждаш частни случаи? Говорим си за критиката въобще! Дали да я има или не, не кога и под каква форма. Какво значи и да е "търсена"? След всеки пост ли да призовавам за критика?
Аз не съм научила себе си, не си въобразявам, че мога да си позволя да уча другите. Но мнението си мога да дам. Трябва ли всяка от нас в края на поста да уточнява какви коментари приема, за да сме наясно иска ли някой критиката ни или не. И критиката Е споделяне на виждане, просто е по-трудна за поднасяне.
Прочела си поста ми, говоря ли аз някъде за подреждане на елементи или избор на хартия. Не. Призовавам да опитваме да работим по-добре и да си помагаме. И защо с критика? Защото информация за всичко мога да намеря, както и уроци, и очевидното по картичката си също мога да видя ( въпреки че понякога и това е трудно), но често по-опитния, по-знаещия и всъщност всеки гледащ отстрани - вижда по-добре.
И понеже наистина държа на диалога ( а не да си говоря сама :)), ще се опитам да отговоря на базата на какво критикуваме, освен собственото си субективно виждане. На базата на критерии - същите онези критерии, по които се изказваме и позитивно. Колкото по-голям е кръгозора ти ( т.е. видяно, прочетено, научено, опитано), толкова повече критерии можеш да имаш, или пък по-ясни и точни такива. И тогава можеш да си полезен.
Но ние не искаме да сме си полезни, защото е по-трудно, отколкото да се игнорираме.
Аз не вярвам на гледната ти точка, защото съм получавала критика от теб, макар и изключително добре изказана и много смилаема, и по много мек начин поднесена. Не я бях търсела, но я получих и бях, и съм благодарна, скъпа Светле!
Лени, няма се откажа да повтарям, че ти умееш да придаваш смисъл на нещата. Ето, точно затова аз бих обикнала всяка твоя творба и бих пренебрегнала всеки видим дефект ( ако приемем, хипотетично, че има такъв :)).
ОтговорИзтриванеНо и няма да пропусна да кажа, че тези твои умения са рядкост сред нас. Ако не беше така, може би днес нямаше да има какво толкова да обсъждаме.
Здравейте, първо! Аз не обичам да пиша коментари по принцип, за което се извинявам, защото всеки обича да прочете нещо положително под публикацията си. Но в своя защита ще кажа , че ви държа под око ежедневно:) Днес постът на Нети ме провокира да напиша и аз няколко реда. Нети, мила, съгласна съм, че човек трябва да се стреми към себеусъвършенстване и прецизност. И да, знам колко труд полагат хората на изкуството за по-добри резултати. Както казваше един мой преподавател "За да бъдеш добър, в това което правиш е необходим дори само 1% талант, но 99% труд."/е, при някои е обратното и пак се получава/.Според мен не е необходимо да имаш специално образование за да изразяваш твореца в себе си, но е неоходимо да се стараеш.
ОтговорИзтриванеСъгласна съм и с Creative, че въображението е безкрайно. Всички сме различни и от това по-хубаво няма, защото се учим една от друга.
Усмихнат ден ви желая!
О, а относно критиката, много бих се радвала на градивна такава. На мнение съм, че човек винаги има какво да научи;)
ОтговорИзтриванеАз не съм срещала някъде забрана да се критикува/изказва мнение/да се дава съвет и да се споделя. Всичко си е въпрос на гледна точка и приемане/разбиране за нещата от всеки. :)) Ако съм пропуснала някъде нещо - покажете ми, моля :)) Затова и за мен лично дискусията относно "тази критика" е безмислена. Всеки е свободен да прави каквото си иска, да мълчи или да "критикува", стига да не накърнява нечие достойнство, авторски права и пр.
ОтговорИзтриванеИ аз не критикувам :)), а изказвам лично мнение. Пак повтарям - аз правя разлика между двете. Въпрос на гледна точка.
От прочетеното по- горе, оставам с впечатлението, че е нужна картичкофурийска среща. На по питие, в приятна обстановка, където всеки да си каже каквото мисли и обмени личен опит ;) Желаещи?
ОтговорИзтриванеp.s.: Нети, чудесно предизвикателство! Непременно ще се включа :)
Благодаря на всички, че се включихте в разговора. Аз съм дълбоко убедена, че трябва повече да се говори ( разбира се, от убеждение и по същество). А срещата на по питие е страхотна идея. Съжалявам, че сте ми толкова надалеч! В общи линии сме доста пръснати и освен регионално, не зная дали ще успеем да се съберем.
ОтговорИзтриванеЖелая ви весела неделя!
Ще си позволя да коментирам набързо.
ОтговорИзтриванеОпределено обичам добре изпипаните проекти и се старая да съм прецизна в изработките си, но не винаги ми се получава. Къде от бързане, къде от нетърпение, къде от недостатъчно умение. Та съгласна съм, че трудът и усъвършенстването са задължителни, но пък не всички са перфекционисти и никога няма всички да са на едно ниво.
По отношение на стила - аз лично още се лутам и търся, експериментирам - както при картичките, така и при бижутата. И определено се ужасявам от това да съм част от масата, защото западният стил 5 вида хартии+оцветена картинка на тийнейджърка+брадс,панделки, висулки и цветя накуп ме ужасява. Това за мен е масовия западен стил и определено виждам, как и тук започа да се налага.
Това, че опитваме да избием някой лев за материали прави ли ни лоши хора? Аз не мисля. Нормално е като твориш нещо, да не го държиш само за себе си. Изкуството във всичките му форми за мен е ексхибиционистично и това е в реда на нещата. Друг е въпросът с оплакването, но тъй като не ми е присъщо, ще го пропусна.
Смятам, че е интернет обществото ни е време да излезе от виртуалните граници и да стане малко по-реално. Живият контакт е важен - за раждане, обсъждане и развиване на идеи и мероприятия. Постът ми стана по-дълъг от очакваното, но наистина след всичко прочетено изпитах жеанието и аз да изкажа мислите си. Дано не съм досадила :)
Как ще си досадила! Напротив, благодаря, че изрази мнението си - нали за това написах поста.
ОтговорИзтриванеОще докато го правех си помислих, че някои неща не са много добре написани. Дори се учудих, че никой не зададе въпроси като твоите досега. Затова отговарям.
Аз много държа на качеството и, да, понякога изпадам в перфекционизъм, но го отчитам като по-скоро свой минус, за това не съм толкова взискателна спрямо другите. Разбира се, че не можем всички да сме на едно ниво (като себе си въобще не слагам в челните редици). Но важно е да се стараем да вървим напред. Когато след година работа (да речем) в качествено отношение творбите ти изглеждат точно като в началото, очевидно е, че качеството и старанието не са сред приоритетите ти ( все пак на всички ни е ясно, че не се искат много умения, за да лепиш точно, или да не омажеш всичко с мастило или лепило...). Ето, това вече не го разбирам.
Що се отнася до стила, нещата, които си изредила и мен ме ужасяват. Но в работата на западнячките, и това е което визирах, намирам ( говоря като цяло, разбира се) именно умения за прецизна изработка, за съчетаване на цветове и елементи - неща които според мен на нас ни куцат (отново най-общо казано). Но нека не отричаме напълно стиловете. Има ги във всички изкуства. А това, което уеднаквява различните творби е само липсата на въображение у авторите им, а не самите стилове.
На въпроса за продажбите ми се иска да обърна специално внимание. Аз съм с двете ръце "за" тях и то не само за "избиване на някой лев", но и за печалба. За никого не е тайна, че точно аз мечтая да превърна едно от хобитата си в професионално занимание. Но бизнесът за мен е сериозно нещо, особено, когато си производител. Трябва да си отговорен пред едни хора, които ,вярно, не познаваш, но пък харесват творенията ти и ти носят печалба. Би следвало да държиш на качеството, да се отнасяш по-сериозно, да полагаш повече усилия. Знам, че за всеки влак си има пътници... Но аз лично като потребител много се дразня от пълни с некачествени, неугледни стоки рафтове. А точно ние ( за които визията трябва да е всичко) да не се стараем...Разбираш ли, въпросът не е дали да продаваме, а колко добро/качествено е онова, което продаваме. Защото аз не бих се доверила на адвокат, който не умее да говори добре, или на учител, който допуска правописни грешки ( ако ще и точно тези двете да не ги правят непременно лоши или неталантливи в професиите им :)).
Спирам до тук, понеже се разпрострях прекалено нашироко. Но надявам се и вярвам, че поне ние русенките ще успеем да се съберем в най-скоро време и да поговорим, а тогава може и да разкажа защо споменавам "оплакването" :).
Хм, даа. Определено съм прекалила с писането :).
ОтговорИзтриванеНети, евала!
ОтговорИзтриванеwow tova e tzjal forum.
ОтговорИзтриванеAko govorim za blogovete s kartichki - tova e hobby za horata kojto da se zabavljavat and chuvstvat dobre, da si pochinat ot napregnatata rabota i da spodeljat s drugite kato tjah kakvo sa satvorili, vsichko koeto satvorish s race ili po-drug nachin e prekrasno. Njama gradivna kritika. Kogato pokazhesh na chovek pozitivnoto toj se ukriljava oshte poveche i e "sposoben da preskochi planina" ili neshto takova :)
S pozitvno mnenie mozhesh i da mu pokazhesh kakvo ti mislish,che mozhebi shte e po-dobre, no tova neznachi,che tvoeto vizhdane e po-dobro ot negovoto , prosto e razlichno.
Govorja za blogovete s kartichki.
A ima i blogove v kojto mozhe da poluchish saveti kak da go narisuvash ili podredish po-dobre, tova e razbira se ako iskash d si chlen na takav blog.
Inache se zabavljavaj i se radvaj na tova koeto si satvoril.
A Netty za teb, Neznam ot kakvo si provokirana, mozhebi se doseshtam..... No ako govorja za tvojte tvorenija wowowwwwwzzzaaaa I am still waiting for the amazing neckles :) ( hahahaha joke).
But way to go girl! I do love your way!
Hug's
renkata
ohhh I was thinking this is invitation for your Birthday ! hahahaha
ОтговорИзтриванеНети,честит рожден ден!Пожелавам ти това,с което се занимаваш да ти носи само положителни емоции!
ОтговорИзтриванеА по темата...какво да Ви кажа-незнам от какво е провокирана дискусията и за каъв спор става въпрос...явно нещо съм изпуснала.Но аз да Ви кажа как стоят при мен нещата.
Всичко започна преди около една година.Имах нужда да се занимавам с нещо.Нещо,което да ме изпълва..нещо мое си,свързано само с моя свят.Винаги съм била творец и съм с такова образование,но все не съм намирала прозвището си.Съвсем случайно,покрай синовете ми при изработване на картички за училище, установих,че това ще е моето занимание.Толкова магия има в това да измислиш идеята,да я реализираш и накрая с удоволствие да се насладиш на готовия резултат.После се разрових в интернет и с изненада установих,че има доста хора,които се занимават с това.Открих и Картчикофуриите..и on-line магазините....и така колелото се завъртя.Установих,че има много неща да уча,но...в това е предизвикателството:)Вдъхновяват ме прецизните проекти,изпълнени със стил и идея.Аз все още не съм открила своя стил.Харесват ми различни неща..искам да опитам от всичко...,но не бързам..всичко по реда си.Уча се да бъда търпелива,да не пребързвам..да бъда прецизна.За мен това е удоволствие,но когато виждам израстване във всяка изминала картичка...удоволствието е още по-голямо!
Ласкае ме,когато някой ми поръча нещо.В големите поръчки се губи магията на уникалността,но ги изпълнявам от уважение към човека.За печалба не мога да говоря,но поне ще радват нечие око.Затова и много често ги подарявам.
А за откраднатите идеи...бих се радвала,ако вдъхновя някого,стига да си го признае:).Трябва да се уважаваме!!!
Поздравявам те за думите,които сподели с нас, а именно, че ...."Харесвам българската жена. Почти всяка умее да шие, бродира, все нещо майстори, крадейки от почивката си, съня си; изобретателна е, умее да прави от нищо нещо, а с повече средства, твори чудеса..." това е реалната истина.Българската жена може да прави всичко при нея няма не може, а има само не искам, а иска ли нещо то със сигурност ще го постигне.Идеална майка, готвачка, за нея време много не остава, но изглежда страхотно.Поздравления за красивите неща,които си сътворила пожелавам ти много музи и да продължаваш с успехи във всичко с което е захванеш.
ОтговорИзтриване