Надявам се да ви зарадвам с празничното намаление, което стартира от утре. То е - 20 % от обявените в магазина цени на всички бижута и важи до 23.12 включително.
Винаги ми е било трудно да си повярвам. И като се замисля, всъщност, добре, че е така, защото веднъж повярвам ли си ставам дразнещо нескромна :). Не знам дали съм разказвала тук как започнах да правя бижута от полимерна глина. Впрочем случката е безинтересна, но като се замислих, се шокирах, че от тогава са минали три години, а за тези три години съм завършила не повече от 40 "парчета" ( като повечето през изминалата година). Е, със сигурност има и такива, посетили трайно коша за боклук, но и те не са кой знае колко много. Аз не съм от хората, които ще си поиграят с материала и след няма и два часа експерименти ще се втурнат да продават. Впрочем, колкото и да мечтая за собствено магазинче, винаги се чувствам недостатъчно подготвена, винаги има какво още да науча. Този луд перфекционизъм в комбинация с липсата ми на всякакво търпение, направо ме убива :), но както и да е. Изписах всичко това, защото ако има с какво да се похваля, то е с няколкото прекрасни момич...
Да ви кажа не съм толкова въодушевена около рождения си ден, колкото заглавието предполага :). Защо ли? Първо, одъртявам, после ще кача още някое килце покрай тортите и другите неща дето съм спретнала и не на последно място, очертава се много сънлив ден, понеже пиша публикация в 4:00 сутринта ( поне засега е толкова :)). Но няма да се жалвам (Това съм си аз - все в "борба" с килограмите и sleepless but dreaming :). Напротив, ще почерпя, макар и само виртуално: И докато хапвате тортичка, ще взема да ви разкажа какво правих през първите часове на рождения си ден. Е, едва ли ще изненадам някого чак толкова, че това е именно картичка. Комбинирах в нея цели три предизвикателства. Като начало, колкото и да не ми се отдават картичките с картинки, се наложи да бъде именно такава. Темата тази седмица в The crazy challenge е "Ангели и феи". Цяла седмица се самонавивам да участвам, понеже имам няколко такива рисунки. А когато Le подбра тема за предизвикателство "Истинс...
Започнах този блог преди около половин година. Направих го почти на шега в една дълга и безсънна нощ. Нямах идея какво и кога ще публикувам, и бях почти сигурна, че ще изоставя начинанието много скоро. А ето че шест месеца по-късно продължавам публикуването. Наскoро слушах Карбовски да разсъждава над смисъла на думата "публикувам". Естествено, с нещата, които прави, той допълва значението й, както аз не бих могла. Но не става дума за това. Той говореше за произхода на думата - публика. Да публикуваш без публика е немислимо. Няма как да се случи. Не вярвам на блогърите, за които публиката, т.е. последователите, няма значение. Защо ще публикувам нещо, ако ми е все едно дали някой ще го види... Не разбирам. Една от причините да мисля, че ще изоставя този блог, бе мисълта, че в него ще влизам само аз. Не съм и предполагала, че ще ме "открият" толкова хора (Е, за някои може би са малко, но за мен - много скъпи. Старая се да науча по нещо за всеки новоприсъединил се и ис...
Коментари
Публикуване на коментар
Благодаря Ви, че отделихте време да оставите своето мнение!