Глината

   Понеже вече няколко човека се поинтересуваха за работата с глина, реших, че е крайно време за тази публикация.

   Първо, държа да подчертая, че по темата съм абсолютен лаик и моля по-вещите в тази материя да ме извинят и поправят, ако някъде съм в грешка. Така или иначе, ще пиша въз основа на малкия опит, който имам и многото прочетено. И така… глината.
   Глината е естествен минерал, който в сухо състояние е прахообразен, а при овлажняване придобива пластичност. С други думи казано, това си е пръст, която като се намокри се превръща в кал :). Доколкото знам, съществуват много видове глина, различни по цвят, по съдържание на пясък и т.н. Различните продукти ( порцелан, керемиди, теракота, фаянс и т.н.) включват в себе си много видове глина в различно съотношение. Най-важно е, обаче, да кажа, че всички видове глина се пекат на много висока температура ( над 1300 градуса по Целзий, някои над 1500) в специални пещи. Сами разбирате, че освен, ако не ви е професионално занимание, няма как да работите с истинска глина, защото това би било доста скъпо хоби. А и дори да имате достъп до такава пещ, печенето на глинени произведения, доколкото знам, само по себе си е изкуство – винаги има опасност от изкривяване на изделието след изсъхване, напукване и даже трошене.

   Не случайно наблегнах на словосъчетанието „истинска глина”. Пазарът предлага огромен асортимент от пластични маси за моделиране, наричани удобно „глини” поради своята пластичност, сходният начин на работа и сходните по външен вид изделия, които се правят от тях. Част от тях са предназначени за деца, а други се ползват предимно от хора, като мен, които не ги свърта на едно място:).

   Трудно мога да кажа какъв състав имат, защото по опаковките рядко пише нещо. За всеки случай допускам, че съдържат малко глина или поне някакъв каменен прах, защото се размекват с вода за по-добра пластичност. Като цяло в голямата си част те са самосъхнещи, т. е. не се пекат и със сигурност знам, че имат някаква съставка на растителна основа, която пречи на подобен тип обработка (печенето). Други могат и да съхнат на въздух, и да се пекат, но печенето става на много ниска температура и честно казано аз лично не съм намерила особен смисъл в него ( не ми се струва изделията да стават по-здрави или въобще с нещо да се подобряват, даже могат да се напукат). 

   Една от най- приятните за работа, които съм ползвала е тази ( като изсъхне изглежда все едно съдържа хартия). Последното, което искам да добавя е, че цените варират между 3.50 и 5.00 лв. за опаковки от 400-500 гр. Истината е , че колкото човека питате, толкова различни продукта ще ви препоръчат, за това пробвайте и най-добре сами преценете.

   Накрая искам да обърна внимание на един продукт, наречен полимерна глина. Двете думи направо се бият понеже глината е естествен продукт, а полимерите са си пластмаса. В състава обаче има наистина малко глина, но основната част е пластмаса, пластификатор и, доколкото знам някакъв метал, благодарение, на който се пече на ниска температура – 110 градуса за 30 мин. Познатите марки са Fimo, Cernit, но има и други, разбира се. Тази глина прилича на пластилин, а продуктите най-често си изглеждат пластмасови, но пък има големи възможности, много различни цветове и ефекти. Използва се предимно за изработка на бижута и дребни предмети, защото е доста скъпичка – 3.50 лв. за 56 гр.( няма грешка, не става въпрос за 560 :)).

   Горе-долу това са моите познания за този тип продукти. Впрочем, по темата има много в интернет. Главната цел на тази публикация е да внесе малко яснота, когато пиша за глина, какво точно имам предвид. А какви неща правя от нея ще поместя в други публикации, че тази стана въздългичка.